Георги Бърдаров

Четири години между два романа

Четири години след хитовия си, дебютен роман „Аз още броя дните“, писателят Георги Бърдаров представя на своите читатели ново вълнувщо произведение. „Absolvo te” е вторият му, дълбоко преживян и изстрадан роман, който се осмелява да стигне до дъното на един нестихващ и драматичен конфликт. Всяка тема и всеки персонаж в романа му са катарзисът и опрощението, от което всички ние имаме нужда, за да продължим нататък. Absolvo te Бърдаров!

Повече за романа

Романът е инспириран от истински истории, които са отдалечени във времето, но са свързани чрез съдбата на героите и нуждата им от прошка.
„Какво може да накара обикновените, нормални хора да извършват ненормални по своята жестокост изстъпления и зверства?“
Романът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа, там където се раждат злото и доброто. Героите са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба,  но в същото време са свързани помежду си от невидими стоманени нишки. Всеки един от тях по дефиниция е добър човек, но притиснат от обстоятелствата, извършва непростим грях.
„Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази земя?“
Действието в романа се простира от годините на Холокоста в Европа до наши дни и арабско- израелския конфликт. В течението на действието, жертвите се превръщат в  насилници и после отново стават жертви, но вече на собствените си страхове, комплекси и жажда за отмъщение.
„Можеш ли през деня да убиваш и насилваш себеподобните си и вечер със същите ръце да милваш главата на децата си и лицето на жена си, без в теб самия да има някакво вътрешно  противоречие и конфликт?“
Романът изследва пропаста между два народа, които имат общ произход и корени, а в продължение на десетки години водят ежедневна братоубийствена война.
„Можеше ли да простиш, онова което не би простил на нито един човек на земята и така да изтече като мръсна вода от теб цялата злоба и омраза?“

Повече за автора

Доц. д-р Георги Бърдаров не е обикновен писател. Той е географ, преподавател по демография в СУ „Св. Климент Охридски”, лектор по презентационно майсторство, специалист по етно-религиозни конфликти, автор на най-четения български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав животът“, президент на клуб по петанк,  запален левскар и бивш вратар, луд фен на Уругвай, автор на въпроси в „Стани богат”, победител в състезанието за оратори „Майстор на думите”, победител в телевизионното реалити за писатели „Ръкописът” по БНТ и още, и още…

Бърдаров не е обикновен писател. Той е нестандартен и  емоционален автор. Не се страхува да изследва тъмна страна на човека и да потъне в нея. Етно-религиозните конфликти и последиците от тях не само дълбоко го вълнуват, а  превръщат дните и нощите му в болезнени преживявания, които неподражаемо прехвърля на страниците на романите си „Аз още броя дните“ и „Absolvo te”. Именно за това героите му са живи и плътни, а историите и преживяванията им са разтърсващи. С дни и седмици не можеш да се отървеш от брутално живописните сцени, в които се потапяш като  читател. „Absolvo te” е новият му, дълбоко преживян и изстрадан роман, който се осмелява да стигне до дъното на един нестихващ и безумен братоубийствен конфликт.  Основните теми за персонажите в романа му са катарзисът и опрощението, от което всички ние имаме нужда, за да   продължим нататък.

Интервю

Как избрахте темата на новата ви книга „Absolvo te” и какво се крие зад заглавието?

Както и при първия роман, така и тук, историята сама ме намери. Може да звучи абстрактно и невероятно, но сякаш тя бе търсила нужния човек, който да я разкаже и когато стигна до мен се получи магията. Зад заглавието на романа се крие нуждата на всеки един човек да преживее личния си катарзис, като си прости сам на себе си непростимите неща, които е извършил, чрез прошката, която дава на друг човек. Толкова лесно смилаемо звучи, че е човешко и християнско да се прощава. Толкова лесно се изрича думата „прощавам ти“ и е толкова трудно наистина да простиш. Понякога това е битка, която водиш със самия себе си денонощно, до  последната нощ в живота ти.

Как бихте описали историята на „Absolvo te”?

Историята на „Absolvo te” се води от името на трима протагонисти (главни герои), всеки един от които по своему е добър човек, показан е от към добрата му страна, но подтикнат от обстоятелствата, е извършил непростим грях. Историите и съдбите на героите са така преплетени, че всеки  един от тях трябва да прости на другия непростими непростими в този живот неща, за да може самият той да намери покой и да продължи пътя си. Всичко това може да се обобщи с едно единствено изречение казано от Исус: „Нека, който е безгрешен, пръв да хвърли камъка“.

Засягате и темата за Холокоста. Не е ли банално да се  разсъждава отново по тази тема? Какво ви провокира?

Банална ли е според Вас човешката болка и трагедия, за която слушаме и четем ежедневно? Да, банална е, когато се случва на другите, но е най-важното нещо на света, когато се случва на самият теб. Рано или късно, Холокоста и Аушвиц ще се повторят и след като се повторят, ще се питаме как сме превърнали тази история и трагедия на хората в нещо толкова банално. Някой беше казал, че само най-мъдрият и най-глупавият никога не се променят. Човешкият род определено е от втората категория, тъй като никога не си взима поука от грешките, които е допуснал. За да разбера баналността на тази история и лудостта на хората, отидох до Аушвиц, минах през всички обекти и разкази за жестокото насилие там и осъзнах, че за хората, извършвали го, това е било обикновена работа. Като изключим неколцината садисти, останалите са вършили тази работа със същото внимание и отговорност, с която са прекопавали лозето си, произвеждали са стомана, учили са децата си да бъдат добри хора. Беше краят на ноември, беше изцъклен, ледено студен ден, беше по залез, когато аз и един приятел, се оказахме сами в огромната машина за смърт – Аушвиц – Биркенау и почувствахме едно невероятно омиротворение и   спокойствие, сякаш около нас витаеха хиляди духове, всеки един, от които искаше да ни разкаже своята история.

Повече за екипа

редактор

Христо Карастоянов

Писател и редактор. Член на Съюза на българските писатели. Автор е на 26 книги – белетристика, публицистика и поезия. Романът му “Аутопия: другият път към ада”, 2003, е сред първите пет номинирани за наградата на Фондация “Вик” книги, а други негови четири книги са номинирани за наградата на книжарниците “Хеликон”.  Освен това е редактор на много книги, главно на млади автори и дебютанти.

корица графика

Онник Каранфилян

Следва графика в Националната художествена академия. Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия. Една от дипломните му работи е селектирана за Триенале на изкуствата в Осака ’94. 

коректор

Мария Змийчарова

Преводач и редактор скандинавист. Сред авторите, чиито произведения е превеждала на български, са Тумас Транстромер (“Голямата загадка”, 2013), Стриндберг, Ханс Кристиян Андерсен и Уилям Шекспир.